Клуб по спортни танци „Карат“ при Народно читалище „ Никола Вапцаров 1866“ – Благоевград взе участие в Световната купа по танци, която се проведе от 01.06 до 06.06.2013 в град Брайтън – Великобритания. След участието си в квалификационният турнир на 09.03.2013 г. в гр. София,  клуб по спортни танци  „Карат“ спечели две квалификации за представяне на България в престижното състезание.

Сред повече от 1800 състава от всички точки на света нашите представители заеха V място при юношите до 15 год. възраст с танца „Латиноамерикански ритми“ и XVII  място при децата до 12 год. възраст с танца „Ча – ча – ча „.  Хореографиите и на двата танца са на Цветанка Гаврилова – ръководител на клуба. Малките танцьори получиха висока оценка за представянето си както от публиката, така и от свтовно извсестни имена в хореографското изкуство.

За най-престижното и със сигурност най-емоционалното си представяне, децата от клуб по спортни танци „Карат“ разказват:

Мечтаната възможност за ‘’Голямата сцена’’ се превърна в реалност,Брайтън ни очакваше.

Дойде денят на пътуването. Качихме се на самолета. Вълнението, което изпитахме не можеше да се опише.Пристигнахме на ‘’Хийтроу’’, посвирихме на английския роял и отпътувахме за хотела.

В деня на представянето ни бяхме на седмото небе. Мечтаната цел бе да изразим любовта и отдадеността си към танците чрез двете си изпълнения на световната сцена.

Благодарение на желязната организация ние излязохме на сцената в точния час по програма. Дадохме всичко от себе си на сцената. Това толкова чакано изпълнение, тези три минути минаха и ние бяхме много доволни. Запътихме се към съблекалните, където ни чакаше нашата треньорка. Голямата усмивка на лицето и беше знак за удовлетворението и от нашето изпълнение. Бяхме още по-щастливи. Оценката на г-жа Гаврилова е много важна за нас.

Прекарахме още един ден в Брайтън, изпълнен с усмивки и емоции. Времето не беше много хубаво, но не ни уплаши. Вечерта се върнахме на ‘’Хийтроу’’ и отпътувахме за родното  летище, където ни чакаха родителите, на които също дължим много.

Наполовина ‘’работата’’ беше свършена. Изпълнението на каките предстоеше.

Заминахме сами, а ръководителката ни ни подкрепяше от разстояние. Дойде  ред и на нашето изпълнение. През цялото време зад сцената, си мислехме за родителите  , за по-малките от клуба и най-вече за госпожата. Бяхме сигурни, че ни подкрепят от България. Излязохме на сцената и просто се раздадохме до край. Прекарахме два дни, посветени изцяло на танците. Развявахме българския флаг с гордост, дори срещнахме българин в курортното градче. Пожела ни успех.Срещата с децата от другите кътчета на света много ни развълнува.  Точно в това е ценното. Всички тези участници бяха там, защото също като нас обичат танците и сцената, на която показват таланта и възможностите си.

Прибрахме се в България,  доволни от резултатите, които всъщност не бяха най-важните...