В РАЗГАРА НА РЕПЕТИЦИИТЕ
В навечерието на тържествения концерт-спектакъл, посветен на 100 годишнината от освобождението на Горна Джумая и Пиринския край от турско робство, разговаряме с известния български режисьор Коста Бандутов, който ще постави спектакъла. В него ще вземат участие почти всички художествени колективи към читалището, а сценарият е на Красимира Кацарска.
Можете да чуете интервюто тук.
..............................................................................................................
Хор „Ален мак” пред своя 90-годишен юбилей
Христо Велев и Йоланта Лазарова са ръководителите на хор „Ален мак” към читалище „Н.Вапцаров-1866”- Благоевград. В навечерието на 90 годишният юбилей на хора, разговаряме с тях за професионалното им удовлетворение, за съпътстващите работата им трудности, както и за тяхната визия за бъдещето на този творчески колектив, безспорно, един от най-изявените в своята област.
С какви чувства посрещате този юбилей?
Йоланта Лазарова – Очакваме го с много радост. В този момент, когато много титулувани състави, за съжаление, загинаха, ние успяхме да задържим един доста хубав състав, много приятелски настроен. Успяваме всяка годна да постигаме по нещо ново и така изграждаме и по-голямо самочувствие у нашите хора, караме ги да се усмихват повече, да изпитват гордост, че участват в този състав.
Христо Велев - За мен моментът е по-особен. Всъщност преди 50 години ме поканиха да дойда в Благоевград, само за да осъществя тогавашния юбилей, а пък аз останах 40 години. Нашият хор не е от най възрастните. Може да се каже, че 90 години не са преклонна възраст за един хор. Неговият живот е като живота на всеки друг организъм – има и приливи, и отливи, и успехи и неуспехи понякога.
Мъчно ми е само, че някога в този хор имаше и семейна приемственост. Когато като дойдох в Благоевград, аз заварих един семеен хор. За съжаление, не само при нас, а и в повечето хорове е така – през последните петнайсетина години почти няма млади хора.
Колко са младите хора все пак, които в момента участват в състава?
Христо Велев - За наша радост в хора има една средна възраст и това са хората, които са поколението, родени след 60-та година. Ние постоянно напомняме на нашите хористи и те да търсят сред приятели и познати млади хора, които имат желание да участват. Мисля, че от уста на уста е най-добрата препоръка. За съжаление, най-големите успехи на този състав не са достатъчно популяризирани и той дълго време беше в забвение.
Защо според Вас е така?
Йоланта Лазарова - Защото това е политика на диригента. Най- дългогодишния диригент е Христо Велев. Преди него не са имали амбицията да популяризират успехите и да изграждат имидж. Василий Соловьов, създателят на хора е работил много дълго със състава, но като хормайстор, а не като диригент. Велев извоюва първото звание „Представителен” на Четвъртия републикански фестивал на художествената самодейност. Фестивалите са една хубава цел, тъй като хорът има за какво да се готви, тогава и комисиите бяха много строги. По онова време, за да излезеш в чужбина, се преминаваше през много комисии, за да те допуснат да представяш България навън.
Спомням си едно от първите представения на хора, което беше в Пловдив. Много голям фурор предизвикахме тогава. Направо им взехме ума. Аз бях пианист.
Това беше ерата на Здравко Михайлов, този човек е наш колега и приятел. Някои говорят с недоволство за него, но ние винаги сме се уважавали и много сме се разбирали. Той просто не си поставяше такива цели- да се явява на конкурси, да се явява на фестивали… Нормално е всеки диригент да си има своето виждане за начина, по който ще ръководи състава си. После хора го поехме ние двамата през 97-ма година и се радвам, че имаме немалко успехи оттогава наистина. Всяка година излизаме и в чужбина. Международните ни изяви ни донесоха не малко награди.
Кои са най-важните умения за един ръководител на художествен състав?
Христо Велев - Много е важно мисленето и ангажимента на този, който ръководи състава и според мен търсенето на ангажименти трябва да е сред основните задачи, тъй като именно това поддържа живота на хора. Ако останеш в репетиционната зала само, значи нещата няма да вървят.. няма да я има мотивацията… Трябва да умееш и да ги запалиш хората. Не ми е приятно да го кажа, но след 80-та година секнаха и изявите на „Ален мак” в панорамата на българското хорово изкуство за доста време. Здравко Михайлов имаше една друга политика, той беше един добър мениджър и това за него беше най-важното. Не толкова изявите… Той направи на времето едно разменно гостуване с един хор от Швейцрия. Повечето от песните в репертоара тогава бяха изпълнения със солисти.
Трудно ли е днес да оцелява и да се развива един такъв художествен колектив?
Христо Велев – Знаеш ли, много е трудно човек да осмисли всички тези неща, тъй като кухнята, в която ние работим е много сложна, тя е невидима за другите хора, те не знаят колко усилия струва всичко, което после излиза на сцената в един красив, стегнат вид и дарява удоволствие на почитателите на това изкуство.
Йоланта Лазарова – Трудно е наистина и защото всеки си пази хляба днес. Ние имаме хора, които не могат да тръгнат никъде на участие, защото се страхуват да поискат отпуска, да отсъстват от работа… Животът е достатъчно стресиращ, повечето хористи идват уморени, но все пак гледаме да си осигурим и приятни, радостни мигове, дори и извън репетициите. Имаме си традиция дори, всеки вторник след 19 часа се събираме в едно заведение, говорим си, споделяме…хубаво е…
Как усещате отношението на публиката и на обществото като цяло към вашето изкуство?
Христо Велев – Аз не искам да правя сравнения, но в Турция, например, нашата каста е на второ място по уважение. Същото е и в Гърция. На нас ни трябва повече съдействие от общината, повече подкрепа бихме искали да получим и от читалището.
Йоланта Лазарова – Читалищните членове би трябвало да разберат, че не са началници на самодейците, че трябва да ги уважават и привличат. Ние много се радваме, че наскоро бяха осигурени пари за нови костюми. Над 30 години хористите пееха с един и същ костюм.
Христо Велев – Много добър вариант ще бъде читалището да започне по-активно за работи по проекти. Така ще се осигури по-добро финансиране и за съставите. Във Велинград например, през лятото имаше фестивал на самодейците – там кипи и ври, защото те работят усилено по проекти. Освен това, хубаво е да се направят близки контакти с други читалища и художествени колективи. Например един Балчик, техният хор има контакти с туроператор и пеят много често в църкви или на други места, привлекателни за туристи. В Италия, в Гърция работят на този принцип – открити сцени през лятото, туроператорът си плаща на импресариото, той осигурява съставите и забавляват хората. Аз исках да го направя това за операта, когато бях директор там, но те казват нямаме опит, нашите туроператори, и така си остана само като идея. Защо пък сега да не се реализира?
Йоланта Лазарова- Общината също може да взема по-активно участие, ако тя казва този хор е страхотен, ако го хвали, презентира, говори за него. Даже на бившия кмет Паскалев веднаж казах – не искаме да ни давате пари, вие само ни хвалете. Хвалите ли ни, много врати ще бъдат отворени.
Христо Велев- Много от хоровете в момента са живи благодарение на общините. Например един хор, на който ще му отидем на гости за Коледа, в Стара Загора, той е към читалище „Зора”, изключително много е поддържан от общината там. Същото е и с хора в Казанлък. Много е важно търсенето на контакт с институциите.
Каква е вашата визия за бъдещето. Как виждате хор „Ален мак” оттук нататък?
Христо Велев – Много бихме желали да предизвикаме прием на млади хора. Когато искаш да си в рамките на добрите хорове, налага се един особен тип музика – по - млади мозъци по-добре мислят и осъзнават нещата може би. Искаме да засилим и разменните гостувания. Това е една форма на контаки и комуникация, много полезна и много атрактивна за всички хорове.
Йоланта Лазарова- Намеренията ни са да ставаме все по-добри, репертоарът все по-разнообразен, за различни видове публика, защото всяка публика си има своите предпочитания.
Христо Велев- Искаме също така като членове на европейския Хоров съюз да се възползваме от Програмата и поканите на Европа Канта за представяне на българското хорово изкуство. Надяваме се да имаме и повече изяви в града, тука могат да се направят контакти с много от културните институции – библиотека, музей, примерно, открива се изложба или друго някакво събитие, за всяко нещо ние имаме достатъчно репертоар, за да можем да го съобразим с дадения повод. Колкото повече хорът е на сцена, той става толкова по-добър. Това е и нашата цел- да ставаме все-по добри и все повече да радваме почитателите на нашето изкуство.
..............................................................................................................
