Интервюта

В РАЗГАРА НА РЕПЕТИЦИИТЕ

В навечерието на тържествения концерт-спектакъл, посветен на 100 годишнината от освобождението на Горна Джумая и Пиринския край от турско робство, разговаряме с известния български режисьор Коста Бандутов, който ще постави спектакъла. В него ще вземат участие почти всички художествени колективи към читалището, а сценарият е на Красимира Кацарска.

Можете да чуете интервюто тук.

..............................................................................................................

Хор „Ален мак” пред своя 90-годишен юбилей

Христо Велев и Йоланта Лазарова са ръководителите на хор „Ален мак” към читалище „Н.Вапцаров-1866”- Благоевград. В навечерието на 90 годишният юбилей на хора, разговаряме с тях за професионалното им удовлетворение, за съпътстващите работата им трудности, както и за тяхната визия за бъдещето на този творчески колектив, безспорно, един от най-изявените в своята област.

С какви чувства посрещате този юбилей?

Йоланта Лазарова – Очакваме го с много радост. В този момент, когато много титулувани състави, за съжаление, загинаха, ние успяхме да задържим един доста хубав състав, много приятелски настроен. Успяваме всяка годна да постигаме по нещо ново и така изграждаме и по-голямо самочувствие у нашите хора, караме ги да се усмихват повече, да изпитват гордост, че участват в този състав.

Христо Велев - За мен моментът е по-особен. Всъщност преди 50 години ме поканиха да дойда в Благоевград, само за да осъществя тогавашния юбилей, а пък аз останах 40 години. Нашият хор не е от най възрастните. Може да се каже, че 90 години не са преклонна възраст за един хор. Неговият живот е като живота на всеки друг организъм – има и приливи, и отливи, и успехи и неуспехи понякога.

Мъчно ми е само, че някога в този хор имаше и семейна приемственост. Когато като дойдох в Благоевград, аз заварих един семеен хор. За съжаление, не само при нас, а и в повечето хорове е така – през последните петнайсетина години почти няма млади хора.

Колко са младите хора все пак, които в момента участват в състава?

Христо Велев - За наша радост в хора има една средна възраст и това са хората, които са поколението, родени след 60-та година. Ние постоянно напомняме на нашите хористи и те да търсят сред приятели и познати млади хора, които имат желание да участват. Мисля, че от уста на уста е най-добрата препоръка. За съжаление, най-големите успехи на този състав не са достатъчно популяризирани и той дълго време беше в забвение.

Защо според Вас е така?

Йоланта Лазарова - Защото това е политика на диригента. Най- дългогодишния диригент е Христо Велев. Преди него не са имали амбицията да популяризират успехите и да изграждат имидж. Василий Соловьов, създателят на хора е работил много дълго със състава, но като хормайстор, а не като диригент. Велев извоюва първото звание „Представителен” на Четвъртия републикански фестивал на художествената самодейност. Фестивалите са една хубава цел, тъй като хорът има за какво да се готви, тогава и комисиите бяха много строги. По онова време, за да излезеш в чужбина, се преминаваше през много комисии, за да те допуснат да представяш България навън.

Спомням си едно от първите представения на хора, което беше в Пловдив. Много голям фурор предизвикахме тогава. Направо им взехме ума. Аз бях пианист.

Това беше ерата на Здравко Михайлов, този човек е наш колега и приятел. Някои говорят с недоволство за него, но ние винаги сме се уважавали и много сме се разбирали. Той просто не си поставяше такива цели- да се явява на конкурси, да се явява на фестивали… Нормално е всеки диригент да си има своето виждане за начина, по който ще ръководи състава си. После хора го поехме ние двамата през 97-ма година и се радвам, че имаме немалко успехи оттогава наистина. Всяка година излизаме и в чужбина. Международните ни изяви ни донесоха не малко награди.

Кои са най-важните умения за един ръководител на художествен състав?

Христо Велев - Много е важно мисленето и ангажимента на този, който ръководи състава и според мен търсенето на ангажименти трябва да е сред основните задачи, тъй като именно това поддържа живота на хора. Ако останеш в репетиционната зала само, значи нещата няма да вървят.. няма да я има мотивацията… Трябва да умееш и да ги запалиш хората. Не ми е приятно да го кажа, но след 80-та година секнаха и изявите на „Ален мак” в панорамата на българското хорово изкуство за доста време. Здравко Михайлов имаше една друга политика, той беше един добър мениджър и това за него беше най-важното. Не толкова изявите… Той направи на времето едно разменно гостуване с един хор от Швейцрия. Повечето от песните в репертоара тогава бяха изпълнения със солисти.

Трудно ли е днес да оцелява и да се развива един такъв художествен колектив?

Христо Велев – Знаеш ли, много е трудно човек да осмисли всички тези неща, тъй като кухнята, в която ние работим е много сложна, тя е невидима за другите хора, те не знаят колко усилия струва всичко, което после излиза на сцената в един красив, стегнат вид и дарява удоволствие на почитателите на това изкуство.

Йоланта Лазарова – Трудно е наистина и защото всеки си пази хляба днес. Ние имаме хора, които не могат да тръгнат никъде на участие, защото се страхуват да поискат отпуска, да отсъстват от работа… Животът е достатъчно стресиращ, повечето хористи идват уморени, но все пак гледаме да си осигурим и приятни, радостни мигове, дори и извън репетициите. Имаме си традиция дори, всеки вторник след 19 часа се събираме в едно заведение, говорим си, споделяме…хубаво е…

Как усещате отношението на публиката и на обществото като цяло към вашето изкуство?

Христо Велев – Аз не искам да правя сравнения, но в Турция, например, нашата каста е на второ място по уважение. Същото е и в Гърция. На нас ни трябва повече съдействие от общината, повече подкрепа бихме искали да получим и от читалището.

Йоланта Лазарова – Читалищните членове би трябвало да разберат, че не са началници на самодейците, че трябва да ги уважават и привличат. Ние много се радваме, че наскоро бяха осигурени пари за нови костюми. Над 30 години хористите пееха с един и същ костюм.

Христо Велев – Много добър вариант ще бъде читалището да започне по-активно за работи по проекти. Така ще се осигури по-добро финансиране и за съставите. Във Велинград например, през лятото имаше фестивал на самодейците – там кипи и ври, защото те работят усилено по проекти. Освен това, хубаво е да се направят близки контакти с други читалища и художествени колективи. Например един Балчик, техният хор има контакти с туроператор и пеят много често в църкви или на други места, привлекателни за туристи. В Италия, в Гърция работят на този принцип – открити сцени през лятото, туроператорът си плаща на импресариото, той осигурява съставите и забавляват хората. Аз исках да го направя това за операта, когато бях директор там, но те казват нямаме опит, нашите туроператори, и така си остана само като идея. Защо пък сега да не се реализира?

Йоланта Лазарова- Общината също може да взема по-активно участие, ако тя казва този хор е страхотен, ако го хвали, презентира, говори за него. Даже на бившия кмет Паскалев веднаж казах – не искаме да ни давате пари, вие само ни хвалете. Хвалите ли ни, много врати ще бъдат отворени.

Христо Велев- Много от хоровете в момента са живи благодарение на общините. Например един хор, на който ще му отидем на гости за Коледа, в Стара Загора, той е към читалище „Зора”, изключително много е поддържан от общината там. Същото е и с хора в Казанлък. Много е важно търсенето на контакт с институциите.

Каква е вашата визия за бъдещето. Как виждате хор „Ален мак” оттук нататък?

Христо Велев – Много бихме желали да предизвикаме прием на млади хора. Когато искаш да си в рамките на добрите хорове, налага се един особен тип музика – по - млади мозъци по-добре мислят и осъзнават нещата може би. Искаме да засилим и разменните гостувания. Това е една форма на контаки и комуникация, много полезна и много атрактивна за всички хорове.

Йоланта Лазарова- Намеренията ни са да ставаме все по-добри, репертоарът все по-разнообразен, за различни видове публика, защото всяка публика си има своите предпочитания.

Христо Велев- Искаме също така като членове на европейския Хоров съюз да се възползваме от Програмата и поканите на Европа Канта за представяне на българското хорово изкуство. Надяваме се да имаме и повече изяви в града, тука могат да се направят контакти с много от културните институции – библиотека, музей, примерно, открива се изложба или друго някакво събитие, за всяко нещо ние имаме достатъчно репертоар, за да можем да го съобразим с дадения повод. Колкото повече хорът е на сцена, той става толкова по-добър. Това е и нашата цел- да ставаме все-по добри и все повече да радваме почитателите на нашето изкуство.

..............................................................................................................

Васил Новоселски:

Всичко в този свят е бизнес

100 % използване на сградата на читалището във всички годишни времена и участието в международни проекти и оперативни програми, са сред приоритетите на новия председател на читалището в Благоевград

Благоевградският бизнесмен Васил Новоселски вече пети месец е председател на настоятелството на читалище „Никола Вапцаров 1866” в Благоевград.

Новоселски, който е и управител на Монца ООД зае мястото на Тома Манасиев, който управляваше читалището пет поредни мандата.

За съчетаването на читалищните дела с бизнеса и промените в дейността на читалището разговаряме с Васил Новоселски.

-Г-н Новоселски, Вие сте председател на читалището вече пет месеца.С какво се промени дейността му през този период?

- Аз мисля, че сега е рано да правим оценки, някакви изводи за това, колко сме променили дейността на читалището.По скоро бихме разсъждавали по този момент, дали сме направили нови предпоставки за нов начин и поведение и организиране и провеждане на цялостната работа на читалището.

Аз мисля, че сме направили, направили сме много сериозни заявки за развитие на досегашната читалищна дейност, но и на това да създаваме нови творчески колективи, да укрепваме доверието на гражданството към читалището.

А това е да съхрани традицията, да съхрани редица изкуства, които в момента по един или друг начин ,благодарение на финансовата политика и финансовата ситуация в България рязко нарушават дейността на самодейните колективи и на всички ония културни институти, които развиват дейност,не бих казал в пълен размер и с възможности, които нашите самодейци имат.

- Може ли малко по-конкретно.Кои бяха първите задачи, с които се захванахте?

- Едно от нещата, което ме впечатли в самото начало това е липсата на добри сценични костюми на всички колективи.Аз го знаех и преди това.Бях убеден и вярвах в себе си,че ще намеря в кратки срокове възможности да закупим сценични облекла почти на всички,ако не на 100%, то поне на някои колективи на 50%.И това стана!

От 32 години в хоровете няма нищо ново или по-точно в хор „ Ален мак”, нашия най-голям смесен хор няма промяна на сценичните костюми.

Сменят се поколения, идват нови хора, които ние трябва да мотивираме по някакъв начин и тези хора трябва да облекат дрехите на няколко поколения назад.

- Как успяхте да го направите?

- Аз съм бизнесмен. Ако моето поведение и моето появяване в сферата на културата за някои хора е учудващо, като бизнесмен, мисля че .... стоя добре на краката си и мисля,че това е една сравнително лека задача за решаване.

Психологическата задача страхотно я решихме.Укрепихме вярата, доверието и желанието на нашите самодейци да отделят време и да дойдат в нашето читалище.

- Вие сте популярен бизнесмен.Как ще съумеете да съчетавате бизнеса и читалищната дейност?Ще ви оставя ли време за делата в читалището?

- Всичко в този свят е бизнес!Онова, което правим в читалището и онова, с което променям администрирането на читалището е точно подчинено на бизнеса.

Ние, имам предвид администрацията на читалището сме задължени да направим условията и да създадем други, нови условия за развитие на нашите творчески колективи.Да дадем възможност ръководителите на творческите колективи да провеждат своята работа безпрепятствено и да помогнем във всички организационни мероприятия, които съпътстват, не само провеждането на определена изява, но и участието и в чужбина и навсякъде извън Благоевград.

Това е една задача, която в годините не беше решена както трябва.Ръководителите на съставите изпитваха остра нужда от едно рамо, за да могат в тежък за тях момент, а това е подготовката и участието на определени мероприятия,било в България или чужбина, да бъдат подкрепени организационно, за да може част от тежестта да се свали преди едно такова участие.Защото там има и психологическо натоварване, въпреки,че нашите ръководители са изключителни специалисти и хора,преминали доста път в тази сфера,но тази помощ им е необходима.

С участието си тази година, опитахме се да променим това и се получи.За първи път наш състав участва в националния концерт в НДК по случай 24-и май.Трябва да кажа,че останах възхитен от това,което показа Китаро-мандолинния оркестър.

Те се почувстваха се горди от участието в такова национално мероприятие.

По думите на ръководителя г-н Кръстев за първи път от 60 години на такава висока сцена стъпва наш оркестър.За мен беше учудващо.Не може нивото на този оркестър,не може възможностите на този оркестър да бъдат принизени с такива ниски участия и да не могат да вземат участие в едно национално мероприятие.

Това много ме притесняваше и исках да дам възможност тези хора да се изявят.

- С какъв бюджет разполага читалището?

-Всички читалища разполагат с делегирани бюджети.Това е една субсидия, която е постоянна и се спуска от министерството на културата чрез общините.

Тази субсидия основно покрива разходите за заплати.В много случаи тя е недостатъчна.

Аз считам,че нашите служители на читалището не заслужават такива ниски възнаграждения. Но,това са правилата, които определя държавата.

Ние трябва да сме благодарни на самодейците, защото те не се ласкаят от финансови средства, от финансова инжекция, за да участват.

Ние трябва да сме благодарни на тяхната отдаденият ,че въпреки недоимъка, въпреки това,че те в много случаи поемат част от разходите си за да пътуват до някъде,те искат да отидат и да участват. За тях основната цел и задача е да се изявят, да се покажат.

- Може ли да се осъществи идеята на бившия председател Тома Манасиев за газификация на сградата на читалището.Той съобщи за идеята си в интервю за вестник „ Вяра”?

- Това не е идея на бившия председател Тома Манасиев .Тук става въпрос за нещо по-сериозно и по-голямо, въпрос който съм поставил лично аз.Става въпрос за сгряване на цялата сграда, става въпрос за една сериозна промяна или ремонт на цялата сграда,на зрителния салон....Става въпрос и за саниране на сградата, което ще доведе до повишаване на показателите за топлоустойчивост и използване на сградата на 100 % във всички годишни времена.Това е основната идея.

-Възможно ли е да се реализира?

- Започнахме да търсим програми, чрез които да осъществим тази идея.Идеята е моя, това е едно мое решение.Имаше напъни от страна на Манасиев за изграждане на парова централа, която да е на газ.Даже има проект на отоплителната и вентилационна система и това е негово дело,но решение как да се достигне нямаше.

Онова, което аз виждам като изход е участието в международни проекти и оперативни програми.Тук става въпрос за милион, или няколко милиона лева.

Тази цел и задача би се изпълнила при положение,че ние намерим програма, в която да се вместим, става въпрос за подмяна на дограма и да се пипне там, където има възможност за топлоизолации и да се подмени изцяло инсталацията за климатизиране на сградата.Такава инсталация не съществува, тя просто е унищожена тотално.

- Каква длъжност заема в момента бившия председател Тома Манасиев и вярно ли е това,че получава възнаграждение от над 700 лв.?

- В момента Тома Манасиев е секретар на читалището, това не е тайна. Естествено, не бих коментирал финансови въпроси, които са позиция на една институция, както и не коментирам и колко ниски са възнагражденията на останалия персонал. Има решение тези финансови възможности да се повишат и аз ще работя по този въпрос.

Тома Манасиев е един човек с опит в читалищната дейност. Той е бил дълги години председател и реших, естествено не на своя глава, чрез настоятелството, беше предложен и цялото настоятелство гласува „за” той да заеме поста временно за 1 година.

Аз правя равносметка,че там трябва да останат хора, които да продължат дейността си, макар и не в посоката, в която са работили преди.Посоката,която аз, заедно с целия колектив определяме, както и с някои художествени ръководители се шегуваме е да направим големият завой на тромавия тежък стар кораб, който представлявахме в читалището и да постигнем онези цели и задачи,които си поставих в началото на моето избиране.А именно да доизградим, всичко онова, което ни възпрепятства да ползваме сградата целогодишно, да спечелим проекти,които да дадат възможност на нашите колективи за обмяна на опит, да участват на повече мероприятия, повече да се показват пред обществеността и не само в България,а и в чужбина, което е възможно, постижимо благодарение точно на тези програми за обмен.

Това са няколкото неща, за които ми трябват хора с опит и които биха ми помогнали постепенно да заемем това направление и да отидем на вариант, който е печеливш не само за читалищната дейност, а и за обществеността в нашия град.

Интервюто взе Весела Сукалинска

За вестник „Вяра”

Образцово народно читалище "Никола Вапцаров 1866"

Интервюта

Станете наш приятел във Facebook