На 8 септември в сградата на Народно читалище „Н. Вапцаров-1866” в Благоевград ще започне 64- ят конгрес на Българският есперантски съюз. Той ще се проведе под патронажа на кмета Атанас Камбитов. Съюзът съществува от близо 100 години и броят на неговите членове все повече се увеличава. Очаква се около 150 души най-малко да посетят форума в Благоевград.

  На последния международен конгрес по есперанто, който се е провел в Ханой, Виетнам, е обявена статистика, според която над един милион души в света говорят този език. Досега страната ни четири пъти е била домакин на международните конгреси.

     Първият учебник по есперанто се появява преди 125 години, благодарение на д-р Людвиг Лазаро Заменхоф, който още като ученик имал проект за създаване на нов език. Неговият интерес бил подклаждан не само от баща му, който бил полиглот, но и от обстоятелството, че там, където живеел, в западната част на руската империя, имало хора от шест националности.

    Идеята за международен планов език (известен също като "универсален език" или "международен помощен език”), целящ не да замести етническите езици, а да служи като допълнителен, втори език за всички, е много стара. Мотивите през вековете за създаването на различни планови езици първо били лингво - философски: да се търси перфектният език, за да се помогне за перфектно мислене и опознаване на света; и после лингво - политически: да се променят междуетническите отношения. Във всеки случай за планови езици се мисли от времето на Ренесанса и с това са се занимавали знаменити учени като Коменски, Декарт, Лайбниц, Уилкинс и др.

    Есперанто сега е напълно развит език със световна езикова общност и пълен набор от изразни средства. Много от идеите на Заменхоф изпреварили идеите на създателя на модерната лингвистика, структуралиста Фердинан дьо Сосюр (чийто брат Рьоне бил есперантист).

      Есперанто е и говорим, и писмен език. Неговата лексика идва предимно от западноевропейските езици, докато в синтаксиса и морфологията има силни славянски влияния.

      В началото езикът се състоял от около 1000 корена, от които можели да се образуват 10000 или 12000 думи. Днес есперантските речници често съдържат 15000 или 20000 корена, от които могат да се образуват стотици хиляди думи, а езикът продължава да се развива. Есперантската академия контролира актуалните тенденции.

    Поради използването на езика у дома, в момента има може би хиляда души, които говорят есперанто по рождение. Поради хуманистичните цели на използващите езика, той бил забраняван, а неговите привърженици - преследвани както от Сталин, който го смятал за език на "космополити", така и от Хитлер, за когото това бил език на евреи (създателят на езика Заменхоф бил евреин).

     Световният есперантски съюз (УЕА), чиито членове формират най-активната част от есперантската общност, има свои асоциации в 65 страни и индивидуални членове в почти двойно повече. Броят на продадените учебници и статистиката за членовете на националните съюзи сочи, че хората, които в една или друга степен знаят езика, са стотици хиляди или дори милиони. Есперанто се говори в цял свят, със забележима концентрация в толкова различни страни като Китай, Япония, Бразилия, Иран, Того, България и Куба. Сайтът http://www.esperanto.net е многоезичен информационен център за есперанто на 62 езика. Езиковата общност специално се ангажира с алтернативни модели на общуване, срещу дискриминацията; тя отразява най-различни политически тенденции с изключение на расизъм и национализъм. Говорещите есперанто са носители на световни и национални културни ценности, а също и на оригинални културни елементи на самата общност. Първите есперантисти в България се появяват почти веднага след излизането на "Първия учебник" на д-р Заменхоф, а Българският есперантски съюз съществува от 1907 г.

 Над 2500 участници събра 50-годишния юбилей на събора на народно творчество „Пирин пее” в местността „Предел”, близо до Разлог.  Президентът на България Росен Плевнелиев определи „Пирин пее” като едно голямо за културния календар на България събитие. Домакинът на 13-тия събор на народното творчество - кметът на Разлог инж. Красимир Герчев пожела все повече да стават хората, които обичат и милеят за песенния фолклор у нас.

   Гости на „Пирин пее” бяха и министърът на образованието, младежта и науката  Сергей Игнатов, американският посланик в България г-н Джеймс Уорлик, народните представители Любен Татарски, Георги Андонов, Веселин Давидов, областният управител  Костадин Хаджигаев и други.

   От Благоевградската община се изявиха 13 групи, сред които смесена фолклорна група и детска фолклорна група „Джумайчета” при Народно читалище „Никола Вапцаров-1866”, смесена фолклорна група-с. Рилци, фолклорна група при читалище „Иван Чаушки-1934”-с Логодаж, група „Броеница” към Клуб на пенсионера-Благоевград, фолклорна група при читалище „Смилен Сейменски”- с. Падеш, фолклорна група „Струмски славеи” при читалище „Просвета”- кв. Струмско в Благоевград и др.

   Всички фолклорни формации получиха грамоти за участие и плакети, а най- добрите бяха поканени за участие в гала-концерта преди закриването на фестивала. Сред лауреатите бяха Живка Чонева и Теодора Катончева от детска фолклорна група „Джумайчета”, както и Габриела Кирилова от с. Покровник. С неповторимите изпълнения на ансамбъл „Пирин”и Неврокопският ансамбъл завърши тазгодишното юбилейно издание на събора-надпяване „Пирин пее”.

НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС, ПОСВЕТЕН НА НИКОЛА ВАПЦАРОВ

НЧ „НИКОЛА ВАПЦАРОВ" - БЛАГОЕВГРАД ОБЯВЯВА АНОНИМЕН КОНКУРС

\УСЛОВИЯ ЗА УЧАСТИЕ:
  ЛИТЕРАТУРЕН ЖАНР:
• 1. ПОЕЗИЯ
• 2. ЕСЕИСТИКА
• 3. РАЗКАЗ
• 4. ЛИТЕРАТУРНА ИСТОРИЯ
- РАЗМЕР НА ТВОРБАТА: ОТ 3 ДО 5 МАШИНОПИСНИ СТРАНИЦИ (ПО 1800 ЗНАКА)
-  БЕЗ ВЪЗРАСТОВИ ОГРАНИЧЕНИЯ
- СРОК ЗА ИЗПРАЩАНЕ НА ТВОРБИТЕ: 20.11.2012 Г.
-
АДРЕС: БЛАГОЕВГРАД - 2700, ПЛОЩАД „МАКЕДОНИЯ" № 1
НЧ „НИКОЛА ВАПЦАРОВ" (ЗА КОНКУРСА)

ТЕЛ. ЗА СПРАВКИ: 073 88 53 24; 073 88 53 26; 073 88 53 30

НЕОБХОДИМИ СВЕДЕНИЯ ЗА КАНДИДАТА:
В МАЛКО ПЛИКЧЕ ДА СЕ ПОСТАВЯТ СЛЕДНИТЕ СВЕДЕНИЯ:
- ТРИТЕ ИМЕНА, ТОЧЕН АДРЕС, ЕГН, ТЕЛЕФОН ЗА ВРЪЗКА, ЕЛЕКТРОНЕН АДРЕС
- АКО КАНДИДАТЪТ Е ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ЛИТЕРАТУРНА ФОРМАЦИЯ, ДА СЕ ПОСОЧАТ ДАННИТЕ И ИМЕТО НА РЪКОВОДИТЕЛЯ
КОНКУРСНИТЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ ЩЕ БЪДАТ ЖУРИРАНИ ОТ СПЕЦИАЛИСТИ В СЪОТВЕТНИТЕ ЖАНРОВЕ

СРЕЩА НА ПИСАТЕЛИ

      Писатели от Благоевград – повечето от тях, членове на Съюза на българските писатели, се срещнаха с ръководството на Народно читалище „Никола Вапцаров”-1866, за да обсъдят съвместни идеи за подобряване на сътрудничеството помежду си. Борислав Владиков, Йордан Тонев, Красимира Кацарска, Васил Георгиев, Маргарита Лапева, Евгения Йорданова, Кирил Павлов и доц. Здравко Павлов споделиха своите виждания за по-добро взаимодействие между читалището като институция и гилдията на творците в града. Засилено участие на международни литературни форуми, повече живи срещи с публиката, както и по-голямо присъствие в регионалните медии - бяха едни от обсъжданите на срещата теми.

   Липсата на своеобразния писателски форум алманах „Струма”, който е спрян поради финансови причини, бе една от болките, които творците споделиха с ръководството на читалището. Те поискаха и по-голяма подкрепа за младите автори, чийто първи стъпки в литературата, повече от всички други, се нуждаят от насърчение и признание.

   По повод честванията на 100 - годишнината от освобождението на Горна Джумая, да се организира среща на краеведските дружества от страната, предложи председателя на Клуб „Краезнание” към читалището Васил Георгиев.

  Творците и ръководството на читалището се обединиха около идеята да бъде подготвен и юбилеен брой на сп. „Огнище”.

  Красимира Кацарска - ръководител на Литературния салон към читалището, в който активно участие взимат всички присъстващи на срещата писатели, както и много други творци от града, предложи да се съберат книги - дарения за бесарабските българи.

   Срещата на писателите с ръководството на читалището, постави на дневен ред не само проблеми, които творците споделиха, но и очерта една по-широка визия за бъдещото ползотворно сътрудничество.