Промени в българската градска къща и уредба в новите условия на модернизиращия се град
There are no translations available.

След Освобождението фасадния стил отново следва европейския, и един закъснял вариант на неокласицизма, неоренесанса, често съчетавани заедно във фасадния стил, нарича се еклептика. Една от най-забележителните къщи в София е царския дворец, той е в неоренесанс , с богато изградена фасада .Стилът сецесион е характерен с романтиката, негов елемент е растителния елемент. През 1926г.- 21% от Софиянци спят по двама в стая, 24% по трима , а останалите по 4-5 души в стая . В края на 18 в. в жилището се появява помещения отделно за децата ..Русе е  бащата на градската етнология . –Кухнята е едно от най- трудно развиващите се помещения..Освен е еднофамилни и двуетажни къщи, трябва да се обърне внимание и на жил.форма навлязла след освобождението .Новата форма е домостроителната кооперация-(апартамент).През 1912 е образ. Първата такава кооперация от банкови чиновници.През 1924 са построени 8 такива сгради,1930г.-37,1941г.-146. Бедната работническа къща е хар. за периферията на града, тя е ниска и паянтова, с една или две стаички без коридор, за под служи земята .Класическата бедна къща се обособява след освоб. к.в.Красно село,  к.в.Юджбунар, к.в.Перловец.

Мебелировката  в бъл. Възр. къща до Освоб. се състои от неподвижна мебел(пулици, долапи),зазиданите долапи в стената отпадат  от интериора най-бързо е къщите тип палацо,те се заменят от долапи или бюфети. Особено устойчив е сандъка ,към кр. на първото десетилетие на 20 в. той се запазва дори и в къщите на елита, макар и в килера. Миндерът започва да се покрива с фабрични покривки, замества се от значително повдигнатото от пода легло, чиито класически представител е кревата. Завивките (рогоска, дървени възгл.)са заменени от дюшек ,юрган, спалното белъо е характерно само за заможните . В гостната ценр.  място заема кръглата маса , покрита с дантелена покривка. Килима става задължително за елита Преходът към новият интериор  не е рязък акт, а постепенно и продължително явление. В интериора се появяват  и пано, билярдната маса, шест и осемсветещия полюлей.Променят се традиционния отоплителен интер.,(мангал). В бедните къщи доминира ламаринената печка, тип кюмбе.След освоб. броят на прозорците в къщата на елита намалява , за сметка на размера му. Капаците липсват под стъкления прозорец. Нов елемент е появата на  завеси.—Къошк се нар. къща извън града за летен отдих.