Правата на мюлк сахиба  се основавали  на официален акт нар. “ темлик наме “ или “мюлк наме” ,  с него се фиксирали границите на мюлка т.е. отбелязват се имената на мюлковите обекти. Мюлк сахибът отправял молба до централната власт която нареждала на местния кадия да установи компетентно исканите граници. Съставения въз основа на кадийския протокол документ на султанската канцелария се наричал” синур наме” . “ мукарер наметата “  е актът нар. понякога просто

 “ хюкм”  (заповед) скоито всеки нов султан потвърждавал мюлковото  владени на определен феодал. Ако даден мюлк сменял своя владелец поради покупко-продажба , ноият собственик ставал действителен само ако получел потвъждение на своите права чрез мукарернаме.

За да се получи сравнително по-пълна представа за многообразните форми на владеене на земята и на собствеността върху нея в Османската империя, трябва да се анализира същността на вакъфите. Османските хроники отнасят възникването им към управлението на Орхан, който през 1348 г. основава първия вакъф в Бурса. Една година по-късно някой си Хамза бе й строй в Изник джамия и имарет(благотворително дружество).

Вакъфът е богоугодно завещание на дадено имущество за вечни времена, което или чиито приходи да бъдат употребени за благотворителна цел. Теоретично завещателят трябва да бъде в умствено равновесие(акил), пълнолетен(балиг) и свободен(дограма) т.е. да е пълен собственик на имуществото, което вакъфирал(малик).

Обект на вакъфите са всякакъв вид доходоносни имоти(села, бани, мелници, животни, роби, книги и пр.). материалната им същност е  задължителна, за да могат те да изпълняват принципните си функции на благотворителност, милосърдие и човеколюбие.основната морално-религиозна грижа на ( дограма ) управляващите вакъфите е да поддържат култовите средища, за да могат правоверните мюсюлмани да изпълняват ежедневните си религиозни задължения. Вакъфът чийто приходи били изразходвани изключително за богоугодни цели се наричал “благотворителен”, и “на на лица”, когато тези приходи се използвали за издръжката на определено или определени от завещателя лица(това са или служители на култа или просто потомци на завещателя).

Задължителните условия за конструирането на вакъф са:

1.      личността да изповядва исляма

2.      да бъде свободна

3.      да и принадлежи собствеността върху имуществото.