СИГНАЛ - За липсата на публичност и гражданско участие при вземане на решения на кмета на община Благоевград и общински съвет и тяхното изпълнение за отнемане правото на ползване на част от сградата на Народно читалище „Никола Вапцаров – 1866”
                                                          СИГНАЛ

Със закона за народните читалища се уреждат учредяването, устройството, управлението, дейността, имуществото, финансирането, издръжката и прекратяването им и е специален закон ,с който се съобразяват всички останали закони.

От Предходните и заключителни разпоредби във връзка с § 4. (Предишен § 3 - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) (1) На народните читалища по реда на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост безвъзмездно се отстъпва право на ползване върху сградите и другите недвижими имоти, предоставени им до влизане в сила на този закон от държавата и общинските органи за читалищни нужди.

(2) Правото на ползване се погасява с прекратяването на читалището.

         НЧ „Никола Вапцаров 1866” има учредено право на ползване от 1991 год. и разпределение на помещенията.                                              Чл. 20. Имуществото на читалището се състои от право на собственост и от други вещни права, вземания, ценни книжа, други права и задължения.

Чл.21Читалищата набират средства от следните източници:

1. членски внос;

2. (доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) културно-просветна и информационна дейност;

3. субсидия от държавния и общинските бюджети;

4. наеми от движимо и недвижимо имущество;

5. дарения и завещания;

6. други приходи.

         На 25. 04. 2014 г. Общински съвет – Благоевград по предложение на Кмета взема решение за отнемане правото на ползване на кафе-клуба на читалищните дейци,което е неразделна част от сградата и е с един идентификационен номер. За тези си намерения общината уведомява Председателя на читалището на 31.05.2014 г.-време, когато са изтекли всякакви срокове за обжалване. Насрочено е изземване на помещението на 04.07.2014 г. и веднага след това е обявен търг за отдаване под наем на 08.07.2014 г.

         На 27.06.2014 г. се състоя сесия на Общински съвет и читалищното настоятелство внесе в определения от закона ред заявление за незаконосъобразността на решението и на съответната дата председателя и секретаря поискаха думата, за да се изяснят нещата.

         Оказа се,че общинските съветници при разговор с тях, не са разбрали за какво гласуват и са били заблудени с внасянето на предложението в което не е описано ясно за кой имот точно става въпрос-няма опомената сграда, улица, номер, а само идентификационен номер и описанието на квадратурата на помещението.

         Естествено на председателя не се дава думата и те напускат сесията.

Кметът решава да отдаде имота на основание Чл. 14. 7) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2011 г.) от ЗОС: Свободни имоти или части от тях - публична общинска собственост, могат да се отдават под наем за срок до 10 години при условията и по реда на ал. 2 след решение на общинския съвет. Части от имоти - публична общинска собственост, които са предоставени за управление по реда на чл. 12, могат да се отдават под наем, при условие че не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за които съответният имот е предоставен за управление.

С изложението на проблема накратко, се надяваме да Ви става ясно за каква прозрачност на процедурите става въпрос и за каква добронамереност към читалището.

От всичко изнесено до тук е видно, че читалищата се издържат и управляват сами.

         Кое налага кмета да предприема нови действия спрямо читалището:ново преразпределение на залите и изваждане на клуба от целостта на сградата?

Целта според нас е: вземаме от читалището, за да го отдадем на свой човек.

Днес е клуба на читалищните дейци, утре-зрителна зала,хорава зала и т.н. докато се разпредели и продаде.

Нашите предци са запазили непокътнато читалището 148 години, но сега се намериха управници, които да разчитат на печалби от отдаването под наем на читалищната собственост.

За съжаление бездуховността,безпринципността и наглостта на управляващите е толкова голяма,че читалищата и хората които живеят в тях, за да поддържат все още духа на българските традиции нямат сили и не могат да се борят за своите права.