Васил Новоселски: Читалището в Благоевград е напъхано в задния двор на културата
There are no translations available.
Искам на сградата на Читалище „Никола Вапцаров“ в Благоевград да бъде направен ремонт, тъй като от 30 години не е правен ремонт. Това заяви председателят на читалището Васил Новоселски преди началото на сесията на местния парламент в Благоевград. „ Читалището е напъхано в задния двор на културата. А това е едно от най-работещите читалища в България“, заяви Новоселски.Той заедно с десетки служители на читалището изпълниха общинската зала „22-ри септември“. Всички изчакаха до края на сесията, когато беше разгледана молбата на Новоселски.
Сградата спешно се нуждае от обновяване, освен това не отговаря и на изискванията за пожарна безопасност.Постройката е в много лошо състояние. Имаме 15 състава с над 500 участници, а вътре в помещенията няма отоплителна система. Залите не се отопляват от 30 години.
Противопожарната система също трябва да се обнови, за да се гарантира безопасността на хората, вентилационна система никога не е имало. Надявам се, че общината ще обърне внимание на проблема”, заяви Новоселски.
Той допълни, че са твърде малко и залите за репетиции. В сградата има 500-600 квадратни метра неизползваема площ, върху която може да се изградят поне още две просторни помещения за самодейците. Само за миналата година читалището е имало над 160 големи сценични изяви.
Самодейците пък са спечелили над 60 златни, сребърни и бронзови медала, те се нуждаят от поощряване и внимание от страна на общината.
„Няма как със стара техника да обучаваме децата. Няма как да ги мотивираме със скъсани столове и студени зали. Търпението ни се изчерпва. Крайно време е най-старата културна институция в града да се реновира и осъвремени”, категоричен е читалищният шеф.
Пред местните парламентаристи той обясни, че читалището е единственоато в България, което има орган, който е много скъп инструмент. Сега този орган се пълни с вода и е опакаван с найлон. Сцената в читалището е много опасна за ползване и преди един месец сее скъсало въже. Според него проблемите трябва да се решат трайно и има пълно медийно затъмнение относно дейността на читалището.
Кметът д-р Атанас Камбитов, че няма как да се направи всичко за читалището изведнъж- На 3 октомври при него е пристигнал доклад и да отпуснати 4759 лева за ремонт на покрива и 2591 лева за ремонт на тоалетната, освен това има проекти за саниране на базата и за газифициране, като от общината също ще бъдат отпуснати средства.
С тържествен концерт бе отбелязана 85-тата годишнина на Представителния китаро-мандолинен оркестър "Пирински звуци" към Народно читалище "Никола Вапцаров-1866" - Благоевград.
There are no translations available.
В Голямото концертно студио на Радио Благоевград с тържествен концерт бе отбелязана 85-тата годишнина на Представителния китаро-мандолинен оркестър "Пирински звуци" към Народно читалище "Никола Вапцаров-1866" - Благоевград.
Присъстващите в залата гледаха премиерно документалния филм за диригента на оркестъра, композитора Петьо Кръстев „Завръщане в образа”. Филмът е на БНТ 2, реализиран е от екип в състав: сценаристи - Румяна Ангелакова и Добрина Грачанлиева, оператор Димитър Балджиев, режисьор Румяна Ангелакова.Във връзка със значимата годишнина на оркестъра, председателят на Народно читалище "Никола Вапцаров-1866" - Благоевград Васил Новоселски връчи юбилейна статуетка и цветя на оркестъра. Като член на Върховния съвет на Съюза на народните читалища в България, Васил Новоселски връчи на диригента на оркестъра Петьо Кръстев почетна грамота и медал. Васил Новоселски награди и всеки от музикантите в юбилейния състав на оркестъра.
Министърът на културата Боил Банов и кметът на Община Благоевград Атанас Камбитов бяха изпратили поздравителни адреси. С вълнение директорът на Радио Благоевград Елисавета Каменичка поздрави лично юбилейния оркестър както и партньорите от Народно читалище "Никола Вапцаров", с които вече за седма поредна година се реализира фестивалът "Музика на струните".
5 убедителни причини да преминете към протеинов хляб
There are no translations available.
През последните години се наблюдава значителна промяна към по-здравословни хранителни навици и по-голямо осъзнаване на ролята на храненето в нашия живот. Като част от това движение протеиновият хляб се очертава като ценна диетична опция, предлагаща множество предимства, които го отличават от обикновения хляб. В тази статия ще разгледаме пет убедителни причини, поради които трябва да обмислите преминаването към протеинов хляб, например този от серията хляб Живена на Симид, за по-здравословна и по-задоволителна диета.
1. Заредете деня си с повече протеини
Протеинът е основен макронутриент, който играе решаваща роля в изграждането и възстановяването на тъканите, поддържането на имунната функция и поддържането на мускулната маса. Докато традиционният хляб съдържа протеини, протеиновият хляб е специално формулиран, за да осигури по-високо съдържание на протеин на порция. Този допълнителен протеин може да бъде особено полезен за хора, които искат да постигнат ежедневните си цели за протеини, като спортисти, фитнес ентусиасти и тези, които се стремят да управляват теглото си.
2. Останете сити по-дълго
Една от отличителните черти на протеиновия хляб е способността му да ви накара да се чувствате сити и удовлетворени за по-дълго време. Този предизвикващ ситост ефект се дължи предимно на повишеното съдържание на протеини и фибри, намиращи се в много протеинови сортове хляб. Когато се чувствате сити за по-дълго, е по-малко вероятно да похапвате нездравословни варианти между храненията, което прави протеиновия хляб отличен избор за контрол на апетита и регулиране на теглото.
3. Поддържайте стабилни нива на кръвната захар
Протеиновият хляб обикновено има по-нисък гликемичен индекс (GI) в сравнение с традиционния хляб. Това означава, че има по-бавно и стабилно въздействие върху нивата на кръвната ви захар, като помага за предотвратяване на бързите пикове и сривове, свързани с храни с висок ГИ. Стабилните нива на кръвната захар могат да помогнат за контролиране на глада, намаляване на желанието за сладки закуски и осигуряване на продължителен източник на енергия през целия ден.
4. Подпомага здравето и възстановяването на мускулите
Протеинът е жизненоважен за здравето, възстановяването и растежа на мускулите. Протеиновият хляб, с по-високото си съдържание на протеини, може да бъде ценна добавка към диетите на хората, занимаващи се с редовна физическа активност, като спортисти и фитнес ентусиасти. Консумирането на протеинов хляб преди или след тренировка може да подпомогне възстановяването на мускулите и да насърчи цялостното физическо благосъстояние.
5. Разнообразни и вкусни опции
Пазарът на протеинов хляб се разшири значително през последните години, предлагайки широка гама от вкусове и разновидности, които да отговарят на различни вкусове и диетични предпочитания. Независимо дали предпочитате пълнозърнести, многозърнести или дори безглутенови варианти, вероятно има протеинов хляб, който отговаря на вашите кулинарни предпочитания. Освен това се предлагат много протеинови хлябове с добавени съставки като семена, ядки и билки, подобряващи както вкуса, така и хранителната стойност
Mеждународен фестивал Moonlight in Rimini, с китаро-мандолинен оркестър "Пирински звуци" при НЧ „Н. Й. Вапцаров – 1866“, Благоевград
There are no translations available.
Китаро-мандолинен оркестър "Пирински звуци" при НЧ „Н. Й. Вапцаров – 1866“, Благоевград се завърна от Италия, където от 05 до 09 август 2017 г. осъществи изключително успешно участие в международеният фестивал Moonlight in Rimini - Италия.
Народно читалище "Никола Вапцаров-1866" – Благоевград отбеляза 180 годишнина от рождението на Васил Левски. Деца – читатели на читалищната библиотека бяха подготвили табла с фотоси и факти от живота на Апостола.
Те представиха пред публиката своите проекти, и рецитираха стихове за Левски. В рецитала се включиха със свои произведения членове на Творческото обединение "ХХІ век" към читалището. Библиотекарите бяха подредили изложба с книги от фонда на читалищната библиотека, свързани с живота и делото на великия революционер.
Градски детски хор при НЧ „Н. Й. Вапцаров – 1866“, Благоевград се завърна успешно концертно турне във Франция
There are no translations available.
Градски детски хор (ГДХ) при НЧ „Н. Й. Вапцаров – 1866“, Благоевград се завърна от Франция, където от 5 до 11 юни 2017 осъществи изключително успешно концертно турне.
Хорът участва в 3 концерта в гр. Шартър – първият съвместно с хора на Консерваторията, а следващите два включваха съвместно изпълнение на ораторията на Г. Фр. Хендел „Диксит Доминус“. Последните два концерта бяха реализирани съвместно със Смесен хор и детски хор при Консерваторията в Шартр, солисти и оркестър от университет Чичестър, Великобритания, под диригентството на Криспин Уорд.
И трите концерта преминаха на изключително високо художествено ниво. Катедралата „Сент Ениан“, с капацитет 1000 места, беше препълнена с публика.
Децата бяха настанени в прекрасни условия и бяха постоянно обгрижвани от домакините. На 10 юни посетиха основните забележителности на Париж – Айфелова кула, Триумфалната арка, разходиха се по цялата дължина на Шанз Елизе, видяха площад „Конкорд“, парка „Тюйлери“, Лувъра, Нотр Дам дьо Пари, направиха круизно пътешествие по Сена.
С това пътуване Градски детски хор върна визита на хора на гр. Шартр, които гостуваха на НЧ НЧ „Н. Й. Вапцаров – 1866“, Благоевград през 2016 г. и имаха съвместни концерти с Градски детски хор в Благоевград и София и самостоятелен концерт в Сандански.
УЧАСТИЕ НА КМО"ПИРИНСКИ ЗВУЦИ" В ПРАЗНИК НА МАНДОЛИНАТА "СВИРИ ТИ МОЯ МАНДОЛИНО"
There are no translations available.
УЧАСТИЕ НА КМО"ПИРИНСКИ ЗВУЦИ" В ПРАЗНИК НА МАНДОЛИНАТА "СВИРИ ТИ МОЯ МАНДОЛИНО" С.МИРКОВО ОБЛ.ПАЗАРДЖИК 28 МАЙ 2017
"Тук... на края на света“ - Александър Сергеев
There are no translations available.
Млади актьори от театралното сдружение ГЕСТУС внесоха в театралното пространство надежда, че във вечното дърво на сценичните постижения не секват жизнените сили на отдаденост и вдъхновено желание за намиране на своя земя в необятния свят на театъра. С премиерата на спектакъла "Тук... накрая на света" по драматургичния текст на непознатия за българската публика руски драматург и сценарист Алекс Бьорклунд, актьорите Илона Господинова /Емма/, Игор Дамянов /Йорген/, Иван Тодоров /Густав/ и Симеон Тодоров /Тобиас/ поеха път към откровението на творческата си вдаденост. Действието в спектакъла пренася зрителя в суровата действителност на незнаен, далечен остров, на който слънчевите дни са по-малко от пръстите на една ръка. В звуковата картина натрапчиво се усеща студа на непреставащ дъжд и тревожността на гръмотевици. Далечна сирена на кораб, който не може да акостира, напряга тягостното усещане за изоставеност и самота в някакъв бар, където се приютяват при съдържателката му Емма /Илона Господинова/ за малко топлина и надежда за добро тримата несретници Йорген /Игор Дамянов/, Густав /Иван Тодоров/ и Тобиас /Симеон Тодоров/. Въвеждащата сцена на спектакъла заговорва на зрителя, че предстои среща с добре премислен и задълбочен сценичен прочит. На всяка от трите маси една жена /Емма/ мълчаливо представя бъдещите посетители на заведението, което не блести с разкош. Почти еднаквите движения на актрисата /Илона Господинова/ навяват представи за съдби на хора, които монотонно и равно изживяват дните си.
Появата на първия посетител – Йорген подсказва, че този бар е предназначен за клиенти, които не всякога могат да си платят и най-евтиното питие. Актьорът Игор Дамянов стъпва на сцената уверено в образа, който изисква стабилна органика. Художническата четка на Дамянов полага със замах острите контури от портрета на един смръзнал се от несполуки човек. Раздърпаният, почти клошарски костюм допълва тази характеристика на образа. И тук се изявява талантът на Игор Дамянов, който намира онези тънки щрихи, за да разкрие топлата душевност на сценичния герой. Игор обича своя Йорген и тази обич намира адекватно съпричастие у зрителите, които с разбиране приемат и най-неочакваните действия на този външно беден човечец. Предложението му към Емма да се оженят предизвиква и усмивки, и съчувствие. Бурята отвън се пренася в думите на образа, които Дамянов произнася като безутешни светкавици над върхове. Вторият посетител в бара внася атмосферата на стихия от наивен, показен блясък. Той няма да пие бира, а уиски, защото трябва да е в тон с преднамереното си поведение за самоуверен, силен мъж. Старомоден костюм, вратовръзка с игла, чорапи на червеночерни райета – такава е опаковката, с която Густав трябва да се представи на Емма в този ден. Иван Тодоров е създал образа на Густав така плътно и достоверно, че не би могло да си представим друг актьор в тази роля. Силният, добре поставен глас, точният мимически и пластически изказ са благородните предпоставки за пълноценния живот на Густав. С елегантна експресивност Иван Тодоров приема предизвикателството, че някой може да му бъде съперник по пътя към Емма. Не би могло да има някой по-добър от Густав и някой да оправя пантата на вратата на бара и да говори за кино и някакъв Фелини, за когото не знае нищо и че осем и половина не е часово време, а филм. В тази сцена за добряка, оправил врата и повел разговор за кино с Емма, партньорството на Илона Господинова и Игор Дамянов се провежда прецизно и в съотвествие със събитийния ред. Удоволствие е да се гледа в този момент актьорското трио. Идването на третия посетител /Тобиас/ в бара води до нарастване на вътрешните напрежения у всеки от героите. Тобиас в този момент е като извънземен прищълец. Звучи неадекватно дори и с традиционната си поръчка на обичайното си питие – бира, която не е все пак уиски. Лицето на актьора Симеон Тодоров, в образа на Тобиас, по детински приветливо и усмихнато посреща застрашително звучащите въпроси за прословутата панта и киното. Не, той – Тобиас не би могъл да направи подобни неща, но радиоапарати може да оправи – справял се е с три... Вместо да настъпи успокоение в бара напрежението се засилва и се стига до ръкопашен бой. Но не той може да реши проблемите на тримата мъже и Емма. Пътят е да се случи ДЕН на ОТКРОВЕНИЕТО. Всеки от образите разкрива скритите си мечтания. Монологичните моменти в спектакъла носят риска при пресъздаване на мелодрама. От актьорите се изисква безпределна искреност и вяра. Всеки от тези монолози в този спектакъл заслужават отделен и просторен анализ, но характерът на този отзив няма такава цел. Обобщено може да се каже, че актьорите са решили нелеките си задачи с убедително извеждане на дълбоките и сложни усещания и чувства на образите. С несъстоялото се в словесен план откровение на Густав, Иван Тодоров слага венец на тези актьорски постижения. Сценичната магия на спектакъла "Тук... накрая на света" е създадена от Илона Господинова, която изгражда образа на Емма. Някога, в търсене на щастието си пристига на този остров със съпруга си Клаус. Всички герои говорят и питат за състоянието му – той е изпаднал в кома и изоставил със заболяването си Емма, която някога е жертвала кариерата си на актриса. Илона сътворява образа на мечтаната, желаната жена с финия рисунък на излъчването си и умението да борави пастелно с изразните си актьорски качества. Емма е двигателят на сценичното действие и ако го няма майсторството на актрисата, спектакълът ще загуби композиционното си съвършенство. По драматургия, на вечно дъжделивия и мрачен остров се появява слънцето. Корабът ще акостира, ще има работа за тримата посетители на бара – ще разтоварват стока, ще имат пак пари, но след случилия се ден на откровението няма да я има вече Емма и нейния бар – тя си тръгва към голямата земя и оставя само спомен за надеждите у Йорген, Густав и Тобиас. Театралното събитие "Тук... накрая на света" от руския драматург и сценарист Алекс Бьорклунд, в превод на Илона Господинова, на сдружение ГЕСТУС е станало възможно благодарение на отговорната към младите актьори и драматургията режисура на Александър Галперин.Галперин се е вселил в душите на актьорите, но това е сторил без да накърни ни най-малко тяхната индивидуалност. Той е водил актьорите по зъберите на драматургията, като внимателно е разчитал сложния път към пълнокръвността на образите – режисура, в която не си е позволил да изтъква налагащо се инвенциите си, а е дал простор за актьорските дарования. Режисурата на Александър Галперин носи и своето послание, което за себе си определям така:
ТРЯБВА ДА ИМА НАВСЯКЪДЕ ЕДНА ЕММА. И ТЯ ТРЯБВА ДА Е НЕПРЕМЕННО НА ДАЛЕЧЕН НАШ ОСТРОВ, НА САМИЯ КРАЙ НА СВЕТА, ЗА ДА ПРЕОДОЛЕЕМ НЕПРЕСТАННИЯТ ДЪЖД В НЯКОЙ ДЕН НА ОТКРОВЕНИЕТО.
Костюмографията и сценографията на спектакъла на Аксиния Петрова са също в достойно партньорство с режисурата и актьорското присъствие. Костюмите на Емма, Йорген, Густав, Тобиас са в хармонично взаимодействие с образните системи, драматургията и прецизната режисура на Александър Галперин
Авторът на пиесата „Тук... на края на света“ - Александър Сергеев, ползващ ексцентричния псевдоним Алекс фон Бьорклунд, все още не е познат на българския зрител и нашият съвместен проект ще е първия му опит да стъпи на българска сцена. Любопитството ми откри в тази пиеса най-актуалните неща, пряко касаещи днешната младеж и това са – ТЕМАТА, върху която авторът построява своя сюжет и КОНФЛИКТЪТ, който изследва.
В този забързан, ослепял, оглушал и почти озверял от стремителното развитие свят, бездушие, отчуждение и тяхното производно самота - са най-актуалните теми на 21 век. А сблъсъка между потребността на човека да бъде щастлив и невъзможността това да се случи - е класическият конфликт, който занимава човечеството от както свят светува.
Тези неща при Александър Сергеев прехвърлят рамките на „националното“ и „специфичното“ – той съумява да докаже, че те в равна степен касаят всеки човек във всяко едно кътче по света. Именно тази общочовечност и актуалност са в осново на избора ми да поставям тази пиеса и това ме накара да внеса леко допълнение в заглавието на спектакъла – към обобщаващото и абстрактно заглавие „На края на света“, реших да добавя едно уточнение - „Тук“ – тук при нас, тук и сега - „Тук... на края на света“.
Авторът ни кани на много странно място – на края на света. Всъщност може би не е чак толкова непознато място за нас. Всеки по един или друг начин, мислейки за живота си стига до това място, ако не буквално, то в преносен смисъл. Аз пък считам, че не ние стигаме до края на света, а той ни настига. Всичко зависи от нашето отношение към живота, който живеем. Ако допуснем бездушие, отчуждение и самота да ни прегърнат... ако не ги разпознаем още при първа среща и им позволим да изпълнят живота ни докрай... тогава много лесно ще се окажем в положението на героите на тази пиеса. Изведнъж този призрачен край на света ще придобие очертанията на нашия собствен живот – държавата, в която сме се родили, градът, в който живеем, улиците, по които вървим и домът, в който се връщаме, ще се превърнат в най-омразното място.Наистина ще ни обземе страх... както споделя единият от героите: ...Страшното не е в страха ми, а в това, че този остров и всичко, което се намира на него, сякаш се превръща в единственото място на Земята. И това място е проклето. Като наказание за всичките ни грехове. През стената на непрестанен дъжд, ни гледа нашият скапан живот. И всичките ни надежди, така мудни и сънливи се размиват и оттичат по тесните улички на острова. Не можем да избягаме никъде от това място. Никъде... Единственото, което ни остава... е – да чакаме. И понякога, дълбоко в душата си, аз чакам... от дълбините на необятния океан, да се надигне едно цунами. Една огромна вълна, най-накрая да залее острова и да заличи всичко наоколо. Но рано или късно бурята ще свърши. А после, после ще изгрее слънце. Ще освети един нов, чист и безгрешен свят. Но ние няма да го видим. Нас вече няма да ни има. Няма да го замърсяваме с присъствието си. И вярвам, че ще има след нас: хармония и щастие.
Естествено, животът е нещо изключително както казва другия от нашите герои – „Чудо голямо“ и той винаги е по-силен от нас и винаги ни оставя шанс за оцеляване. За това в тази постановка посланието ни е: „Ние сме хора-човеци и трябва да изживеем този живот изпълнени с любов, а не с омраза и да се наслаждаваме на всеки миг от него. Да обичаме нашия свят такъв, какъвто е – друг нямаме. Да не пропускаме и най-малките неща около нас, за да бъдем истински щастливи и може би тогава ТУК... няма да е краят на света.“
Сигурен съм, че зрителите ще намерят множество паралели с битието ни, с мислите и чувствата от които понякога бягаме и търсим спасение.
Режисьор постановчик Александър Галперин
НОВИ НАГРАДИ ЗА ДЕЦАТА НА ЧИТАЛИЩЕТО
There are no translations available.
ОЩЕ ДВЕ ПЪРВИ НАГРАДИ СПЕЧЕЛИХА МАЛКИТЕ ТАНЦЬОРИ И ПЕВЦИ НА ЧИТАЛИЩЕТО! ДТС"ВИХРЕН" И ДФГ"ДЖУМАЙЧЕТА" СТАНАХА ПОБЕДИТЕЛИ В IX-ТИ НАЦИОНАЛЕН ДЕТСКИ ФОЛКЛОРЕН КОНКУРС "ДАЙ, БАБО, ОГЪНЧЕ", КОЙТО СЕ ПРОВЕДЕ НА 13 МАЙ 2017 В С.МЕЩИЦА ОБЩИНА ПЕРНИК.